Постинг
14.05.2013 20:28 -
Сама,но не самотна
Автор: ellia
Категория: Изкуство
Прочетен: 1204 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.05.2013 10:31
Прочетен: 1204 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 15.05.2013 10:31
Сама съм,със себе си,сгушила се в прегръдките на
самотата,която учудващо защо е като фино,пухкаво одеяло,което меко ме обгръща,кара ме да се чувствам спокойна,лека,все едно медитираща...
Спокойно ми е.
Тихо ми е...
Уютно ми е....сама със себе си...
Поглеждам вътре и какво откривам....
едно езерце с огледално чиста,ясна повърхност,което сякаш е замряло в очакване на нещо,което сега покълва,но все още не дава признаци на живот.
Тъмно е...
Тихо е....
Но...топло и уютно е там,в дълбините на душата ми...Привидно няма признаци на живот,но...така е само на пръв поглед,погледнато отгоре.А вътре се гонят шарени,пъстри мисли като рибки златоперки,които танцуват валса си,отивайки в тронната зала на сърцето,а след се завръщат в красивите,приказни замъци на кораловите рифове на мозъка ми,правейки невероятни лупинги,сякаш са акробати от цирка....
И пак става тихо,мислите ми си почиват,спят,огрени от топлото слънце на душата ми,което сипе златните си краски над тях,и ги карат да летят като онези златни рибки,които изскачат от бистрите води на езерцето при залез слънце....
Тихо е...
Уютно е...
Спокойно е....
Душата се люлее волно излегната на хамака на моите мисли,които я прегръщат,люлеят,и я преспиват в топлите си като напечен от слънцето пясък прегръдки...
Тя спи...
Тихо е...
Тишината реже като с нож въздуха....
Спокойно е...
И уютно...
Хубаво е...
самотата,която учудващо защо е като фино,пухкаво одеяло,което меко ме обгръща,кара ме да се чувствам спокойна,лека,все едно медитираща...
Спокойно ми е.
Тихо ми е...
Уютно ми е....сама със себе си...
Поглеждам вътре и какво откривам....
едно езерце с огледално чиста,ясна повърхност,което сякаш е замряло в очакване на нещо,което сега покълва,но все още не дава признаци на живот.
Тъмно е...
Тихо е....
Но...топло и уютно е там,в дълбините на душата ми...Привидно няма признаци на живот,но...така е само на пръв поглед,погледнато отгоре.А вътре се гонят шарени,пъстри мисли като рибки златоперки,които танцуват валса си,отивайки в тронната зала на сърцето,а след се завръщат в красивите,приказни замъци на кораловите рифове на мозъка ми,правейки невероятни лупинги,сякаш са акробати от цирка....
И пак става тихо,мислите ми си почиват,спят,огрени от топлото слънце на душата ми,което сипе златните си краски над тях,и ги карат да летят като онези златни рибки,които изскачат от бистрите води на езерцето при залез слънце....
Тихо е...
Уютно е...
Спокойно е....
Душата се люлее волно излегната на хамака на моите мисли,които я прегръщат,люлеят,и я преспиват в топлите си като напечен от слънцето пясък прегръдки...
Тя спи...
Тихо е...
Тишината реже като с нож въздуха....
Спокойно е...
И уютно...
Хубаво е...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
