Оплетена съм в мрежите на моя разум,който е подвластен на твоя безпристрастен,хладен ум,
който като паяк свойта тънка,здрава нишка вае,
и попадайки в тази пропаст на границата на която

           Твоите очи са буйна,страстна клада,
      на която аз тлея,горя,изгарям,
      изпадайки в строга безпощада...

   Поздравче-закачка към един човек,който смятах
   за приятел,а всъщност....не зная кой е и какъв е,
   но има ли значение,щом аз съм с едно сериозно

                      Допират се душите-
                      раждат се чувства...
                     Допират се чувствата-

     Все едно си сам на края на света,
     и мрак студен те взема в своите
     прегръдки нежни,вещи,все едно

           Когато душите си говорят,
           то думите са излишни,
           просто....ИЗЛИШНИ

    Злокобен късен час,
    зло владее тишината,
    и вампири се разхождат,

                   Тъмно.
                   Влажно.
                   Важно.

Сама съм,със себе си,сгушила се в прегръдките на
самотата,която учудващо защо е като фино,пухкаво одеяло,което меко ме обгръща,кара ме да се чувствам спокойна,лека,все едно медитираща...
Спокойно ми е.