Сърцето ми е Стон,
    сърцето ми е зов....
    застинало в очакване
    на твоя богослов....
    А тебе все те няма,
    сякаш отлетя....
    отнесъл в своя полет
    една затихнала в
    очакване,безмълвие,
    обрекла се душа...
    Но всъщност
    те са заедно
    в своя звезден валс,
    пътуващи,
    а може би
    тъгуващи,
    но целуващи
    с устните си
    Вечността,
    която ги полага
    в свойто ложе,
    обричайки ги на
    Незабрава,
    която в свойте шепи
    нежно ги люлее
    и Одите на Любовта
    им пее, а те унесени
    я слушат....
    потънали в транс,
    и нежно пръстите
    си сплитат,вплитат
    в нежна като
    пух дантела,
    покривайки с нея
    като с  пелена
    свойта сладка,
    омайна тайна,
    която сякаш
    е китара,
    отронваща
    нежните си,
    страстни трели,
    които сякаш Бог
    ги вижда и реди,
    като две бели,
    безумно чисти
    езерни води,
    които всъщност
    са просто
    твоите очи...



   

   

Стон

На Лора

Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов...
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!

Миражите са близо, - пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек...
Миражите са близо, - пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, -
тя - плът и призрак лек!

Пейо Яворов

Пред Яворов и любовта му към Лора просто прекланям глава...и мълча

http:www.vbox7.com/play:d4619807

Поздравче-засмяно и сърдечно-
с усмивка на дете
;)

Благодаря :)
Продължение тогава... ;)

Възхожда тя

Възхожда тя и грей - звезда на моя блян несвесен,
но копнея аз за светлина,
че тя е призрак нетелесен -
и една
сънувана, ала непрозвучала песен.

Сто тела, които доближавах и презрях,
на миналото сенки безпокойни,
гледайте звездите, вижте я сред тях, -
елате, жрици на желанията знойни,
и простете моя грях!

Възхожда тя, но вие сте жестоко отмъстени,
че очите ми са в нея приковани, аз ревнувам нейните лъчи.
в безкрая устремени:
нейното мълчание звучи
бог знае где - за херувимите пленени.

Пейо Яворов

И в добавка нещо хубаво от Блага Димитрова свързано с "... твоите очи..."
http://www.vbox7.com/play:a0da220c

Спокойна вечер (нощ) :))