Постинг
08.05.2014 21:13 -
Болката
Автор: ellia
Категория: Изкуство
Прочетен: 906 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.05.2014 15:31
Прочетен: 906 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 10.05.2014 15:31
Боли ме болката.Тя е част от мен самата,израснала съм с нея,което предполага че вече се е сраснала с истинската ми същност,че е вече част от мен самата.
Аз съм болка.Може би и затова наранявам,причинявам болка.
Има дни,в които болката спи и си мисля,че си е отишла завинаги.Това е когато на душата ми и и е светло,и слънчево.
Има дни,в които просто нямам сили да вървя от нея,тя ме притиска като воденичен камък,легнал на сърцето ми...и то,горкото,се задъхва,пъпли,пъпли едва,едва,имам чувството,че е спряло завинаги.
Болката...
Всеки има своята болка.
Друг е въпроса доколко е лицемерен,или може би е силен да я скрие от околния свят,да я погребе вътре дълбоко в себе си...
Но нима по този начин не се превръщаме самите ние в болка,в ходеща болка,нараняваща другите?!
Не знам.
Знам само,че човек идва на белия свят с голяма доза болка,но неосъзната такава,та така погледнато може би тя остава да ни съпътства до края на дните ни,защото ние сме закърмени с нея....
Не зная.
Зная само какво е болка.
Болката е остър недостиг на въздух в дробовете ти.
Болката те разяжда като киселина,оставяйки незаличими белези в теб.
Болката е безгласен вик,когато душата крещи,а от устните не се отронва звук.
Болката е когато нямаш сили да се изправиш смело срещу собствените си страхове,да погледнеш вътре в себе си.
А може би най-голямата болка е,когато не можеш да приемеш себе си такъв,какъвто си.
Не зная.Зная само как боли.
Болката те връхлита ненадейно,като лятна буря,и залива със своите порои всички стаени страхове у теб,защото тя е за това болка,защото иска да изкара напластените страхове от теб чрез себе си.Страховете са спотаена,незразена болка.
Та така погледнато си представете,ако се отприщят всички наши страхове какви тонове Болка ще се излеят на мътни потоци от нас.
Болката руши душата ни.
Болката ни убива бавно и мъчително.
Болката понякога е примка,която доброволно надяваме на шията си.
Болката също е онова камъче в обувката ни,което ни убива,но въпреки всичко ние продължаваме да вървим напред.
Болката е болка на нашето его много често,което наранено,бърза да я допусне до себе си,за да не загине то самото.Нещо като защитна бариера за нашето аз.
Болката...
Болката е тази,която чрез себе си всеки ден ни напомня отново и отново,че сме живи,затова болката може да се каже,че е и наш приятел,в никакъв случай враг.
Болката...
Болката просто Е....вик,повик за Живот,защото тя е най-верният и точен показател,че сме живи,че ни има!
Без нея ще сме просто...статични величини,защото тя е зов,повик за промяна.
Аз съм болка.Може би и затова наранявам,причинявам болка.
Има дни,в които болката спи и си мисля,че си е отишла завинаги.Това е когато на душата ми и и е светло,и слънчево.
Има дни,в които просто нямам сили да вървя от нея,тя ме притиска като воденичен камък,легнал на сърцето ми...и то,горкото,се задъхва,пъпли,пъпли едва,едва,имам чувството,че е спряло завинаги.
Болката...
Всеки има своята болка.
Друг е въпроса доколко е лицемерен,или може би е силен да я скрие от околния свят,да я погребе вътре дълбоко в себе си...
Но нима по този начин не се превръщаме самите ние в болка,в ходеща болка,нараняваща другите?!
Не знам.
Знам само,че човек идва на белия свят с голяма доза болка,но неосъзната такава,та така погледнато може би тя остава да ни съпътства до края на дните ни,защото ние сме закърмени с нея....
Не зная.
Зная само какво е болка.
Болката е остър недостиг на въздух в дробовете ти.
Болката те разяжда като киселина,оставяйки незаличими белези в теб.
Болката е безгласен вик,когато душата крещи,а от устните не се отронва звук.
Болката е когато нямаш сили да се изправиш смело срещу собствените си страхове,да погледнеш вътре в себе си.
А може би най-голямата болка е,когато не можеш да приемеш себе си такъв,какъвто си.
Не зная.Зная само как боли.
Болката те връхлита ненадейно,като лятна буря,и залива със своите порои всички стаени страхове у теб,защото тя е за това болка,защото иска да изкара напластените страхове от теб чрез себе си.Страховете са спотаена,незразена болка.
Та така погледнато си представете,ако се отприщят всички наши страхове какви тонове Болка ще се излеят на мътни потоци от нас.
Болката руши душата ни.
Болката ни убива бавно и мъчително.
Болката понякога е примка,която доброволно надяваме на шията си.
Болката също е онова камъче в обувката ни,което ни убива,но въпреки всичко ние продължаваме да вървим напред.
Болката е болка на нашето его много често,което наранено,бърза да я допусне до себе си,за да не загине то самото.Нещо като защитна бариера за нашето аз.
Болката...
Болката е тази,която чрез себе си всеки ден ни напомня отново и отново,че сме живи,затова болката може да се каже,че е и наш приятел,в никакъв случай враг.
Болката...
Болката просто Е....вик,повик за Живот,защото тя е най-верният и точен показател,че сме живи,че ни има!
Без нея ще сме просто...статични величини,защото тя е зов,повик за промяна.
НИЕ-444 Кредитните милионери
Размисли за националния празник на Бълга...
„Окончателен доклад“ – всеки ужас става ...
Размисли за националния празник на Бълга...
„Окончателен доклад“ – всеки ужас става ...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
