Предателят предава преди всичко себе си.
 Плутарх

 Въпрос към всички:
Как се лекува предадено доверие,и при това положение изобщо трябва ли да се обръщаме
назад?

С търпение, искреност и грижа за приятеля.

Де да беше толкова елементарно,нима болката от едно предадено доверие няма да
свети като червен светофар между вас?!

От "Вчера", който е сред любимите ми филми.
(почеркът на Лея явно е заразен понякога)
Според мен не е нужно да се лекува.
Оставяш времето да покаже.
Предателството е въпрос на възприятие.
Много често нещата не са такива, каквито ни изглеждат.
Възрастните хора обсъждат тези неща и стигат до някакво удоволетворяващо и двете страни положение.
Иначе се проявяват като едни малки деца в светлината на приказката "дай си ми куклите на си ти парцалките", което е някак си неулегнало.
Няма предателство, което да не може да се прости след като е имало приятелство.
Понякога човек се спъва и пада.
Благородно е да подадеш ръка, да изявиш своето приятелство.
Всеки може да е приятел в лесното, във взаимното... но остани такъв тогава, когато това ти носи болка.
Това те калява като характер, отличава те като човек.
А за да си приятел, най-напред трябва да си такъв.

Поздрави!

Приятел е не този,който ти бърше сълзите,а този,който никога няма да позволи
да се разплачеш...
Истинските приятели остават при теб,независимо от обстоятелствата и нещата,които се
случват с теб,или около теб...
Имаме си много хубава,наша поговорка по темата:
"Приятел в нужда се познава."
А може би тогава се разпознава от другите "приятели"!?
Също и това,при истинските приятели думите понякога просто са излишни,
защото им хубаво просто да са заедно-безмълвно,защото умеят да четат книгата
на душите...

при каквито и да е обстоятелства,независимо какво,защо и как се случва с теб,нали?!
С добрия приятел човек може и просто да помълчи,защото те,истинските приятели,си
говорят и с душите,резонно си задавам въпроса,дали след като веднъж са ни предали,
отново ще се доверим на този човек?!
Аз лично бих искала,но не бих могла,защото винаги между нас ще стои то,предаденото доверие,излъганите надежди...
Приятелят е до теб при всякакви обстоятелства,и е такъв,защото между вас няма лъжи,недомъвки и недоизреченост,нали?!
Стигне ли се до някакви обяснения,то явно единият не е този,за който се представя-
истинският приятел първо поставя изисквания пред себе си,а след към теб,разчитайки,че може да ти има БЕЗПРИКОСЛОВНО ДОВЕРИЕ.....
едно от нещата,които са дефицит в отношенията между хората днес,просто защото нямаме ясна представа понякога какво очакваме и какво може да дадем ние самите в едно приятелство...
Истинското приятелство е преди всичко всеотдайното такова,и да,истинският приятел ще те разбере,и ще прости,но...егото застава понякога и се оказва препъни-камъка в едни взаимоотношения.

ако се обърнеш или върнеш, един ден пак ще те предаде.
поздрав.

faktifakti,наистина все още се чудя какво може да докара един много добър приятел да
се превърне в качествен предател?!
Чудя се все още,може би както се изразява един мой познат тук то ние просто на подсъзнателно ниво много сме искали той да ни е такъв,и заслепени в искането си,не сме съумели да прозрем истинската му същност,може би ние сме си виновни,че просто една любезност,сме я разчели за приятелство,прибързали сме да го сложим в графа "приятели",може би грешката е просто в погрешното разчитане на сигналите,които са ни подадени,знам ли,но въпросът наистина си заслужава да се осмисли добре,та даже и преосмисли....
Едно предателство винаги е добър повод за размисъл,за обръщане на погледа най-вече навътре в себе си,на отчитането на нашите собствени грешки,които може би са просто едно прибързване от наша страна,което пък от своя страна ни кара за в бъдеще да бъдем по-внимателни в избора на приятелите си,по-точно на хората,които да наречем такива.Може би там е истината,може би...

Винаги трябва да се обръщаме "назад" за да си дадем преценка и да имаме сили да продължим напред заредени с "едно на ум" и с нови сили.

А, приятелят който те позново най-добре, не е изключено да стане твой враг, в зависимост от обстоятелството което го е накарало да постъпи така. Едно време през 70-те в музикантския ни свят много от колегите станаха предатели, за да могат да излязат в чужбина да работят. такива бяха времената тогава, сега е уж по-различно, но явно си е същото.
Поздрави и горе главата! Всичко е пред теб! Вземи,това което ти се полага и го внедри в живота си така,както ти решиш!

by dalida

Няма обратен път. Ако си човек , няма да направиш компромис със него. Номер 8 за жалост е много прав. Използвай съвета му.... Поздрав!